“To tell the truth is revolutionary” ― Antonio Gramsci

Кризата в отношенията между България и Македония, се дължи именно на това, че българската буржоазия иска да покаже себе си като „защитница на българщината“

Публиковано на 29 ноември 2020 от “Глас на народа” (IL GRIDO DEL POPOLO)

 

България и Македония тези две балкански страни вече седмици наред  са обект на внимание от страна на медиите, заради спора между тях, който привидно е за  националната идентичност на Македония, но всъщност може да бъде тълкуван и като поредното проявление на общата криза на империалистическата-капиталистическа система, в която всички ние сме принудени да живеем. 

 

Вече близо 1 година светът се намира в състояние на пандемия и дълбока икономическа криза. По същество това е криза на империалистическа система, и тя щеше да настъпи със или без тази пандемия. Светът е разтърсван от  протестни движения, които макар и да изглеждат провокирани от различни странични фактори всъщност всичко се корени в империалистическата система, която произвежда нови и нови неравенства, увеличава бедността, нищетата и обрича на глад народите.

 

Но за да продължи своето съществуване, тя се нуждае от различни инструменти. Веднъж това са псевдолеви формации като СИРИЗА и ПОДЕМОС или псевдокомунистически партии, друг пък са най-различни националистически и религиозни фаантични движения и организации. Но в крайна сметка всичко отново се свежда до добре познатата на всички ни максима „разделяй и владей“ (divide et impera).

 

Именно това виждаме и в този конфликт между България и Македония. От едната страна на границата в България от десетилетия бива насаждано мнението, че няма македонски народ, а българи живеещи в историко-географската област Македония, няма македонски език, а диалект на българския език, няма македонска азбука, а „македонска литературна норма на българския език“, че македонската нация е била измислена от Коминтерна, че „комунистите са виновни за това, че няма велика България”. Всеки който каже противното на тези клишета, наложени в България през последните 30 години, след разрушаването на социалистическата система, бива смятам за „безродник, анти-българин, сърбоман, комунист“, и бива засипван с канонада от други подобни епитети с отрицателна конотация. 

 

Друга също доста популярна теза изказвана през годините, е че българите в Македония са били сърбизирани насила от кралството на сърби, хървати и словенци, а след като е сформирана социалистическа Югославия местното население в сегашните предели на Република Македония е било накарано насила да приеме македонската идентичност, която била създадена от Коминтерна и Йосип Броз Тито. Също така буржоазните историци, националистите и разните анти-комунистически елементи в България, много често обвиняват комунистическата партия за това, че през 1950-те е накарала населението в региона на Благоевград, в пределите на който е Пиринска Македония да приемат насила македонска идентичност, и по този начин е било създадено македонско малцинство в България. Естествено, ако запитате тези фашистки елементи получаващи финансиране както от Запад, така и от Изток, те ще ви кажат че почти всяка нация и държава по света е създадена изкуствено, а  те са представители на изключително древна цивилизация, която е под постоянните атаки на почти целия свят.

 

В периода след извършването на контра-революцията в България и разрушаването на социалистическото управление, през 1990-те години беше активна организацията ОМО Илинден-Пирин(Обединена Македонска Организация – Илинден – Партия за икономическо развитие и интеграция на населението). Тя е считана за сепаратистка и противо-конституционна партия от българската държава. Има данни за преследване и нападения на нейни членове. След като се разцепва на няколко по-малки организации две от нейните основни крила се обединяват през 1997 година. Организацията се активизира отново в средата на 2000-те години, но след известно време отново изпада в летаргия, като през последните 10 години няма информация за това, дали въобще все още развива някаква дейност и какво е нейното състояние.

 

Сега отново в България чуваме словоблудства по отношение на произхода на македонския народ, както от националистите които са част от управляващите страната коалиционни правителства официално от близо 6 години, така и от всевъзможните фашистки елементи, които много по-лесно от преди разпространяват умствената си помия чрез социалните мрежи. 

 

Защо се прави всичко това?

 

Отново се връщаме към началото. Както  вече беше казано, ние живеем в условията на криза на империалистическата-капиталистическа система. Пандемията засегна тежко както България така и Македония. Разрушената през последните 30 години чрез нео-либералните реформи извършени за да бъде гарантирано “евро-атлантическото развитие” на двете страни, система на здравеопазването е в будна кома, нито може да лекува някого, нито нейните проблеми вече могат да бъдат решени на този етап, чрез методите на тази капиталистическа система, в която пациентите са разглеждани като ходещи касички, чиито пари трябва да бъдат изсмукани до последната стотинка.  Междувременно стотици хора останаха без работа. Млади и стари се чудят как да оцелеят, при положение че не бяха предприети никакви действия от страна на правителство за адекватна, ефективна и реална подкрепа за обикновените хора. В същото време българското правителство предприе множество мерки в подкрепа на капиталистите и то още в началото на пандемията през месец март.

 

Така у народните маси се породи гняв срещу настоящото статукво. През лятото то намери израз в започналите протести срещу правителството на ГЕРБ. Но за съжаление тези протести бяха много бързо овладени от либералната буржоазна опозиция и различни фашистки елементи, и те бяха сведени до искания за частични реформи в буржоазното статукво, като накрая протестите се самоликвидираха с общите усилия на участващите в тях либерали и фашистки елементи.

 

Правителството на ГЕРБ и партньорите им от т.нар. „Обединени патриоти“ съставен от ВМРО-БНД и НФСБ(Национален Фронт за спасение на България), и олигархията в България като цяло са изправени пред може би най-сериозната криза за последните 10 години. ГЕРБ и фракциите на олигархията, които застават зад нея трябва да отблъскват както атаките на своите противници от другите фракции на олигархията, а също така трябва да заздравят своя сериозно накърнен имидж в очите на народните маси. И какво по-добро средство от национализма и шовинизма могат да използват за тази цел.

 

Кризата в отношенията между България и Македония, се дължи именно на това, че българската буржоазия иска да покаже себе си като „защитница на българщината“, на „пазител на родината“ и прочее определения, които естествено нямат нищо общо с истинската същност на управляващата страната олигархия през последните 31 година.

 

Цялостното преекспониране дори и на най-дребните детайли е с цел да бъде отклонено вниманието на народните маси от бедността, нищетата, от факта че хората умират в домовете си, в болниците, в линейките. Да бъде прикрита истината, че хората трябва да избират между това да умрат от глад или от вируса, и това че бяха оставени да се справят с пандемията и нейните последици, кой както може. 

 

Българският и македонският народ нямат какво да делят, да те са тясно свързани по между си, и тези връзки днес биват използвани не за добруването им, а за да биват настроени едни срещу други хората от двете страни на границата. 

 

Сегашната истерия на българската буржоазия, много прилича на създадените конфликти между българи и роми в някои части на страната. През последните 10 години ние станахме свидетели на няколко такива остри конфликта, които случайно или не съвпадаха именно с приемането на множество анти-народни закони. 

 

В крайна сметка отново стигаме до същото положение, използването на национализма и шовинизма в неговите най-крайни и мракобесни форми за отклоняване на вниманието на масите от техните проблеми. Българската буржоазия може да беснее и да демонстрира такова поведение само пред Македония, но не и пред своите господари от САЩ и ЕС, или някоя друга от държавите влизащи в категорията регионални сили. 

 

През последното десетилетие ние наблюдавахме вече такива конфликти, както на Балканите, така и в други части на света. Конфликтът в Украйна и участието на Русия там не беше само израз на конфликта между САЩ, ЕС и Русия, но и опит на руската олигархия да си възвърне доверието на народните маси на фона на обедняването и понижаването на жизнения стандарт на хората.

 

Военните кампании на турската олигархия срещу Кюрдския народ, както на своя територия, така и в Сирия в Ирак, не бяха само интервенции провокирани от желанията на империалистите, но и идеален начин за премоделиране на дневния ред в страната, и осигуряване на печалба за олигархията. 

 

Войната между Азербайджан и Армения, не беше провокирана от желанието на Русия да накаже арменският премиер Пашинян за неговата близост със САЩ и ЕС. Тя беше и удобен инструмент в ръцете на буржоазията в тези две страни да бъде отклонено вниманието на масите от пожара на икономическата криза и пандемията. Турция се включи в този конфликт, както като под-изпълнител на САЩ за привличане на Азербайджан за съюзник при бъдеща война с Иран, така и за да използва този конфликт за вътрешно политически цели, които отново да развихрят националистическата и шовинистична истерия. 

 

На Балканите, споровете между Сърбия и Косово, между България и Македония имат същата цел, заблуда на масите и отравянето на съзнанието им с национализъм и шовинизъм, от които обикновените хора нямат полза, но за буржоазията това означава печалба и продължаване живота на статуквото.

 

В крайна сметка губещи от всичко това са само народите, които нямат какво да делят, нямат какво да губят освен оковите си, но имат да печелят цял един свят.

 

 

 

Автор на текста: Метин Селчук, редактор на информационния блог Гласът на Борбата в Турция и Кюрдистан. Етнически турчин живеещ в България. Пише за възгледите на марксизма-ленинизма. От няколко години се занимава с преводи свързани с комунистическото движение в Турция. Основните му са интереси в сферата на историята на комунистическото движение, империализма и нео-колониализма.

“To tell the truth is revolutionary” ― Antonio Gramsci