Фото: Мая Яневска-Илиева
Публикувано на 15 март 2021 г. от Il Grido del Popolo©
„Историята на всички досега съществували общества е история на борбата на класите“, – пише Маркс в Комунистическия манифест, и продължава: „че свободният и робът, помещикът и крепостният, патрицият и плебеят, майсторът и калфата, както и потисникът и потиснатият, са се намирали във вечен антагонизъм един спрямо друг. Водили са непрекъсната, открита борба, която винаги е завършвала с революционно преустройство на цялата обществена сграда с обща гибел на борещите се класи. Съвременното буржоазно общество което изникна из недрата на загиналото феодално общество, не унищожи класовите противоречия. То само създаде нови класи, нови условия на потисничество и нови форми на борба на мястото на старите. Но нашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава с това, че опрости класовите противоречия: обществото все повече и повече се разделя на два големи лагера, на две големи, исправени една срещу друга класа – буржоазия и пролетарият.“
Тактиката на класовият бой на пролетарията срещу буржоазията е една от най-важните точки в теорията за класовата борба и за световноисторическата революционна роля на пролетарията в диалектиката на материализма. Трагедията на македонския пролетарият след възстановяването на капитализма е, че той не може да разпознае капана, заложен от буржоазията или поточно от олигархията, която престъпно присвои целият социален капитал. По този начин работническата класа отново е поставена на колене, както по времето на експлоатацията на земята от сръбските колонисти след мирното споразумение в Букурещ, с което Белград окупира Вардарска Македония. Безспорно е, че от 1991 г. нататък, екзистенциализмът на работническата класа в Македония е постоянно под въпрос. Тридесетте години на преход на македонското общество, наред с други неща, бяха белязани от пълна разруха на икономиката и преструктуриране на отношенията между работниците и техните експлоататори.
Безработицата преди края на 90-те и началото на 21 век достигна шеметни цифри от близо 30%, докато минималната нетна работна заплата в реалния сектор за дълго време беше около 140 евро (8 500 денара). Нивото на бедността беше огромно и много семейства в страната живееха с по-малко от сто денара на ден. В началото на 2001 г. се случи между етнически военен конфликт, който по-късно ще определи конституционния ред на страната, който вместо да бъде коректив на етноцентризма в обществото, ще го засили още повече. Всичко това ще предизвика апатия и разочарование сред македонските граждани, което ще доведе до голяма вълна на емиграция в търсене на по-добър живот. По този начин Световната банка преди няколко години ще излезе с поразителни данни, че в рамките на десет до петнайсет години повече от половин милион граждани са напуснали страната. След идването на власт на десната националистическа ВМРО-ДПМНЕ, ръководена от автократа Никола Груевски, следва най-трудният период за работническата класа в Македония, въпреки че и днес условията, в които работниците работят в частния сектор, не са се подобрили значително. Обикновено знаейки връзката между политиката и капитала.
Македонският работник е на ръба на пропастта, напълно лишен от всякакви знания, които могат да му позволят да заеме по-благоприятна позиция в борбата срещу буржоазията. Както никога досега в историята, организацията на работническата класа не била поставена под въпрос, както днес. Но едно е сигурно и то е, че следващите поколения няма да ни простят, защото ние безусловно наведехме главите под острият меч на буржоазията. В по-голямата си част работниците не са класно съзнателни и не познават трудовите си права, произтичащи от разпоредбите на Закона за труда. В такъв случай по-голямата част от работниците са оставени да се оправят сами, без право да се обединяват и организират синдикално. Работническата класа в Македония, подобно на останалата работническа класа в страните от периферният капиталистически световен ред, е на ръба на изчезване. Това е така, защото при липсата на мощни работнически партии, както в миналото, големите маси, към които на първо място принадлежаха индустриалните работници и селяните, в днешните исторически обстоятелства няма обединяващ фактор, който ще предлага план и програма за действие.
По този начин капитализмът все повече укрепва своите позиции, докато буржоазията прекъсва последните връзки в рамките на работническата класа. Капитализмът окончательно разкъсва връзката на земеделието с промишлеността, но в същото време със своето висше развитие той готви новите елементи на тази връзка, съединяването на промишлеността със земеделието върху почвата на съзнателното прилагане на науката и на комбинирането на колективния труд, на новото разселване на човечеството, с унищожаване както на селската изоставеност, откъснатост от света, така и на противоестественото струпване на гигантски маси в големите градове. Новата форма на семейството, новите условия в положението на жената и във възпитанието на подрастващите поколения се подготвят от висшите форми на съвременния капитализъм; женският и детският труд, распадането на патриархалното семейство в социална смисъла, при капитализма неизбежно придобиват в съвременното общество най-ужасни, бедствени и отвратителни форми. Капитализмът просто убива.
Използването на легалните средства за борба срещу буржоазията в епохата на последния стадий на капитализма, империализма, с политически и революционен застой на борбата на работническата класа в условия на господство на буржоазията, легално ще погребе последните надежди за разбиване на оковите. Поражението на революционната акция в тази ситуация, както и в много други, е от гледището на диалектическият материализъм на Маркс по-малко зло в общият ход и изход на пролетарската борба, отколкото изоставянето на заетата позиция, предаването без бой; такова предаване би деморализирало пролетариата, би подсякло неговата способност за борба. Затова всички презрени на света ставайте, защото няма какво да изгубите, освен оковите.
Автор на текста Гордан Стошевич
